ОРКЕСТРА̀ЦИЯ

ОРКЕСТРА̀ЦИЯ ж. Муз. 1. Аранжиране на музикално произведение за изпълнение от определен вид оркестър, при което се използват тембровите и техническите възможности на инструментите за изява на идейно-образното съдържание. В музикалноизразните средства,.., има много неща, главно в областта на хармонията, формата, оркестрацията, които са общовалидни за композиторите от всички националности. НК, 1958, бр. 31, 3. Свежестта на музикалните идеи и бляскавата оркестрация нареждат тази творба до най-хубавото, което Дворжак ни е завещал. ВН, 1960, бр. 2625, 4. Оркестрацията на симфонията [на Димитър Христов] е богата и цветиста. ВН, 1961, бр. 2601, 4.

2. Само ед. Наука за правилата и нормите на оркестриране, инструментализиране. // Тази наука като учебен предмет. Преподавател по симфонична оркестрация.

3. Изкуство за създаване на оркестрови партитури (Ал. Милев и др., РЧД).

Звукова оркестрация. Остар. Алитерация. Срещу разнообразието на мотиви стои разнообразието на форма, на ритъм, на строфичен градеж, на звукова оркестрация. М. Арнаудов, Г, 80. Ако обърнем внимание на звуковата оркестрация, ще забележим, че Славейков на места си служи с особен подбор на звуковете, за да засили известно впечатление. БР, 1931, кн. 6, 208.

— От фр. orchestration.

Списък на думите по буква