ОРКЕСТЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРКЀСТЪР, мн. ‑три, след числ. ‑търа, м. Колектив от музиканти, които заедно изпълняват музикално произведение на различни инструменти. Знаете ли вие, че той е изпъдил джазовия оркестър от градското казино и че сега там свири струнен оркестър. А. Гуляшки, ДМС, 88. Около оркестрите, в театрите и пред всевъзможните зрелища се трупат хиледни тълпи. Й. Йовков, Разк. III, 157. Изведнъж лампите угаснаха и от естрадата на оркестъра сякаш избухна силният удар на чинелите. П. Вежинов, ДВ, 173. — Мълчание, мълчание... мълчание, — зашепна господин Никола, като движеше двете си ръце, като че дирижира оркестър. Елин Пелин, Съч. IV, 201. Симфоничен оркестър. Фанфарен оркестър. Гвардейски оркестър. // Всички инструменти заедно, на които свири такъв колектив. Оркестърът гръмна и силни мелодични звукове се разляха из въздуха, листата и сенките. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 116. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348. А из улицата шумна,.., / ето малката цветарка бърза от локал в локал, / де оркестрите разливат плавни звукове ритмични. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. И когато главите си дигнехме горе / и се вгелждахме близко и далеч — / там звучеше оркестър огромен в простора, / и гърмеше навсякъде нашата реч. Н. Хрелков, ДД, 209.

— От гр. ορκηετρα 'площадка пред сцената на древногръцки театър, през ит. orchestra и нем. Orchestre.