ОРЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЛЀНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. гальов. от орле. Орелът напълни гнездото си с лакоми орленца. А. Каралийчев, ТР, 96. Орленце жално пищеше, / майка си люто кълнеше: / — Майко ле, да се провалиш. Ц. Церковски, Съч. II, 196. Петър ходи по гори зелени, / три дни ходи по гори зелени, / нигде нема лова да си найде, / да си найде лова да улови, / съде найде кърстато орленце. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 332-333. Край пътя има бресленце, / на бресленцето гнезденце, / у гнезденцето орленце. Нар. пес., СбВСтТ, 976.