ОРЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия
О̀РЛОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на орел или е присъщ на орел. Огъна се сламеният покрив на самотната горска къщурка, сгушена под дъба с орловото гняздо. А. Каралийчев, ПС I, 140. Преди да дойдат поканените, Дико донесе дебели цепеници и ги натрупа в огнището, след това извади кавала, намаза го отвътре с орлово перо и го изправи в ъгъла на полицата. К. Петканов, ЗлЗ, 191. — Чинеше ми се, че да беше ме погледнала, ти би ми дала сила орлова. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 398. Орлов клюн. Орлови крила. Орлови нокти. Орлово яйце.
2. Прен. В съчет. с поглед, очи. Проницателен, остър. Излезе ли на Вуков рид, дърварят нагазва в пъстрата ливадка и като слага длан над челото си, пронизва с орлов поглед кръгозора. Цв. Ангелов, ЧД, 61-62. Върху палубата на миноносеца беше застанал като вкаменен един млад мъж — висок и строен, гологлав с голямо чело,.. и орлови очи, устремени в далечината. А. Каралийчев, ТР, 164. Никой не можеше да издържи смелия му орлов поглед. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.
◊ Орлова папрат. Многогодишно тревисто растение от сем. многоножкови папрати с високи до 3 м листа, разпространено по цялата суша, без алпийските пояси и полярните области. Pteridium aquilinum. Коренищата на орловата папрат съдържат голямо количество скорбяла и се ядат от свинете. От коренищата се приготовлява лепило. Бтн VI кл, 97. От всяко камъче шурти вода и всяка гънка на скатовете се задушава от буйния растеж на омана, подбела и орловата папрат. Цв. Ангелов, ЧД, 22. Ор‑
лови нокти. Диал. Грапаво космато растение с бели цветове и бодлива чашка, което вирее по полета и орници; бабини зъби, трабузан. Tribulus terrestris. Влезна Мария у градина,.., та се убоде на орлови нокти. СбНУ, ХLI, 453.
> Имам орлови нокти. Диал. Силен съм и никой не смее да ме закачи. Орлои нокти да има, не може да му го земе. СбНУ ХIV, 142. Орлово гнездо. Разг. 1. Мъчнодостъпно високопланинско селище. 2. Казва се за дом, къща, крепост и под., разположени на високо и обикн. труднодостъпно за външни хора място. Дона гледаше от своето орлово гнездо малкия свят около себе си — селските къщи, които се виждаха насреща, пътеките и людете, които се движеха по тях. Д. Талев, И, 456. Ред самостоятелни велможи и войводи са имали тука свои ефемерни княжества, додето са ги изтиквали из орловите им гнезда по-силни похитители. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 44. Орлов нос. Гърбав нос. Висок, снажен колос, с червендалесто широко чело, продълговато лице, с орлов нос и сини очи,.., той носеше горделиво годините и царската багреница на своята стройна снага. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 111-112.
— Друга (диал.) форма: орльов.