О̀РЛЯ̀К

О̀РЛЯ̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Събир. 1. Множество птици, които летят заедно или са събрани на едно място; ято. Все още не се виждаше земя, но цял орляк чайки посрещнаха кораба и накацаха по въжетата. Гр. Угаров, ПСЗ, 7. Орляци черни врани се вдигаха с грозен и зловещ грак и замрежваха въздуха. Й. Йовков, СЛ, 126. Млъкнаха и врабчетата, които се събираха на орляци в акациевата горичка и дигаха врява из цялото поле. И. Петров, НЛ, 229. Петли, кокошки, пилета притопуркат от различни страни и се сврат на орляк пред прага. Ст. Даскалов, СД, 195. Четири дни вървяла войската по пустинята; при наближаването до целта на пътя им, орляк от врани им бил водач. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 245. // Множество насекоми, които летят заедно; ято. Той поиска да я погледне, да ѝ отговори нещо, но тя изписка и почна да му сочи в небето: оттам се спускаше орляк скакалци. М. Грубешлиева, ПИУ, 146. Тук от дворовете вряскаха ярета, мучаха крави, над торищата прелитаха орляци златни мухи. Ем. Коралов, ДП, 19.

2. Прен. Голяма шумна група от хора, обикн. деца. Орляк деца тичат и крещят, вперили очички нагоре, над къщите, където се премятат ято гълъби с неопределен цвят. Др. Асенов, ТКНП, 101. Събираха се тук нейните двама по-стари синове, двете ѝ дъщери, снахите, зетьовете и цял орляк внуци и внучки. Д. Талев, СК, 62. Удря онзи ден дядо Тодор звънеца, хукват детските орляци в оная вечна надпревара, кой най-напред да скокне на стъргалките пред училището. О. Василев, ЖБ, 65. Жените се връщат от къра на орляци. Те имат престилки, които имат цвят на кадънки. А. Каралийчев, С, 25.

3. Група военни самолети, съставена от три ята. На прощаване командирът на орляка го предупреди: — Ти си летец, остани при нас! Има време, ще позабравим, ще позакоравееш като нас. П. Бобев, К, 87. По небето като разярени апокалиптични птици ръмжаха орляци самолети. М. Грубешлиева, ПИУ, 290.

4. Диал. Обикн. мн. Название на някои жители на Северозападна България, които са носили гащи и дълги дрехи дорамчета с големи поли, развяващи се подобно на орлови крила (Н. Геров, РБЯ III).

◊ Вдигам орляка. Диал. Издавам неприятна, тежка миризма; воня. Като орляци на мърша. Разг. В голямо количество, вкупом и в надпревара, с голямо настървение; настървено. Пръснатите табори натириха офицерите си, присъединиха се към разбойническите шайки и всички заедно налетяха върху селата и градовете като орляци на мърша. А. Гуляшки, СВ, 5.

Списък на думите по буква