ОРМА̀Н

ОРМА̀Н м. Остар. и диал. Гора, дъбрава. Славяните са отличавали с изкуството си да ловят своите врагове като се скрият в орманя или в тревата. З. Княжевски, ВИ, 13. Одиле, шчо одиле, дошле до една кория. Той, мъж йе, се отбил от патот и влегол низ орманот, та се пулел от древо на древо. СбНУКШ, 61. Се грабнаа два добри юнака, / се грабнаа они да се борат, / орман беше, орница го сториа. Нар. пес., СбНУ ХХIV, 107.

— Тур. orman.

Списък на думите по буква