ОРМАНЛЪ̀К м. Остар. и диал. Орман. Повдигат я [българската земя] дори до облаците стръмни зеленопокрити планини от девствени гори и дебели паши и прохлаждат я пространни бранища (кории) и много дъбрави (орманлъци). Лет., 1871, 161.
— От тур. ormanlik.