ОРМА̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от орман; орманец, горичка, горица. — Доде ми на ума, рече в себе си Ганчо, мене ми казват селените, че видели дири тези дене от свиня в бостаните и че в близкото орманче дохождали понякогаж диви свини. Ил. Блъсков, ЗК, 142.