ОРНАМЕНТАЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРНАМЕНТА̀ЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от орнаментален. Литовците, известни с повече орнаменталност, черпещи сили и благороден колорит от богатото си народно творчество,.., са също съответно представени. РД, 1960, бр. 138, 2. Изглежда, че тази музика е особено близка до сърцето на унгарския артист. Затова той така дълбоко се вживява в нейния дух, с такова майсторство и с такива типични "жанрови" интонации възсъздава чудесната орнаменталност на мелодичната ѝ канава. Изк., 1950, кн. 2, 148.