ОРНАМЕНТАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРНАМЕНТА̀ЦИЯ ж. 1. Само ед. Спец. Украсяване с орнаменти. Орнаментация на сграда.

2. Спец. Особеностите на орнаментите или самите орнаменти в дадено произведение, епоха или стил. Вътрешността на Малкия дворец със своите орнаментации,.., е наистина единствен в света. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 375.

3. Остар. Книж. Само ед. Украсяване. Приближи Петровден. За тоа ден,.., добрите къщовници подновяваха стените си, като ги набиваха с бяла глина, а долната им част теглеха с ивица жълта глина, способ на орнаментация, запазен и сега из българско. Ив. Вазов, Съч. VIII, 124.

4. Обикн. мн. Остар. Книж. Средство, което служи за тази цел, за украсяване; украса. До тях тулеше се през клоните на върбите просто двукатно здание, грубо измазано с глина, разпукана и окапала с прозорци без стъкла, обвесени живописно с гангали царевица,.., сплитки чеснов лук и други необходими орнаментации на всяка селска къща у нас. Ив. Вазов, Съч. ХI, 29.

— Рус. орнаментация.