ОРНАМЕНТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРНАМЀНТИКА, мн. няма, ж. 1. Арх. Орнаментно изкуство. Сега като главен мотив в орнаментиката тържествува именно раковината. М. Бичев, АНВ, 279.

2. Орнаментация (в 1 и 2 знач.). Римската орнаментика била разкошна и тържествена. Д. Велев, К, 14. Дворецът,.., представляваше удивителна по своята хармония смесица между византийска архитектура и арабска орнаментика. Ст. Дичев, ЗС I, 16. Както Пиетро да Кортона, Льо Брьон също употребява за украса на плафоните перспективно нарисувани изображения,.. и предпочита богата, дори претрупана орнаментика. М. Бичев, АНВ, 254.

3. Муз. Съвкупност от тонове, които се използват като начин за украсяване на вокални и инструментални мелодии. Орнаментиката и народно-инструменталните похвати са истински неразорани целини за българската инструментална музика. НК, 1958, бр. 29, 1. В началните стихове то [вмъкнатото в десеторичния силабически стих обръщение Латино] носи познатото си звучене на запев, стои като изкусно врязана орнаментика. Б. Геронтиев, Б, 70.