ОРНИТОПТЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРНИТОПТЀР м. Авиац. Летателен апарат с подвижни, махащи крила като у птиците. Подемната сила на орнитоптера е три-четири пъти по-голяма от подемната сила на самолета. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Орнитоптерът на Деген представлявал две големи крила — парашути с овална форма, които с помощта на система лостове извършвали вертикални колебателни движения. Р. Радулов, ИГ, 22. Крайно оригинални са неговите [на Леонардо да Винчи] проекти за вертолет, парашут, самолет и орнитоптер. М. Калонконов, ГГ, 26.

— От орнито‑ + гр. πτερόν 'крило'.