ОРОГЀН

ОРОГЀН м. Геол. Планинска верига, възникнала на мястото на геосинклинални системи в късния стадий от тяхното развитие. Българските планини са част от голямата Алпо-Хималайска система верижни

планини. Това е в действителност най-младият ороген по земята, приобщен към континента Евразия чак през Терциера. Геол. IХ кл, 179.

Списък на думите по буква