ОРОГРАФИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРОГРА̀ФИЯ ж. Геогр. 1. Дял от физическата география, който изучава външните форми, релефа на земното кълбо.

2. Външният вид, релефът на дадена местност, планина и под. Мощната снага на Рила, чиято орография е доста сложна и разклонена, изпъква рязко сред пръстеновидно разположените оградни котловини. М. Гловня и др., Р, 6. Те [народите, намиращи се в най-ранната степен на своето обществено-икономическо развитие] са познавали добре орографията и хидрографията на земите, които са обитавали. А. Бешков и др., ИГ, 5. Ако гъстотата на населението на една страна зависи от естествените сгоди на местността и от историческите и културни условия,.., то при най-беглия поглед на орографията и положението на Крайще ще се забележи, че за гъсто население в туй изолирано и захвърлено място не може и дума да става. СбНУ ХХХII, 69. Той тука е от три години, и каза, че познава като петте си пръсти орографията на тая част от Родопите и на Рила. Ив. Вазов, Съч. ХV, 130.

— От гр. ΐ̀ρος 'планина' + ‑графия.