ОРОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРОСЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; орося̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Напръсквам, намокрям като с роса. Прохладните фонтани оросяват нежната тънка трева. А. Кара‑
лийчев, МИ, 55. Ръбовете на облака се нажежиха, разтопиха се и оросиха със златен дъжд класовете. К. Петканов, ДЧ, 317-318. Една подвижна белизнява пара, образувана от пръските на водопада, обфаща голямо пространство във въздуха, оросява с мокротата си посетителя и го прогонва по-назад. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 10. Един облак минава, изсипва едър дъжд и оросява улиците. К. Константинов, ПЗ, 118.
2. За пот, сълзи — появявам се, избивам на малки капчици, като намокрям, овлажнявам (повърхността, част от кожата, лицето, тялото) . Само при тая мисъл Пешо чувствуваше, че цял пламва в огън и дребна студена пот оросява челото му. П. Вежинов, СО, 127. Милка скри поглед в пушека на огъня, димът люто ощипа очите и сълзи оросиха бузите ѝ. Д. Вълев, Ж, 27. Той сне калпака си, отри потта, която бе оросила голата му глава, запуши цигара и тежко въздъхна. Кр. Григоров, Н, 80. Когато поручикът,.., казваше нещо, момичето тихичко се усмихваше. Беше странно да се гледа как устните ѝ се разтягат в усмивка, а очите ѝ се мъчат да задържат сълзите, които бяха оросили вече извитите мигли. А. Гуляшки, МТС, 27.
3. Напоявам, обкн. по изкуствен начин. Земята около Луковит е богата, Златна Панега тече и я оросява. Ст. Станчев, НР, 30. Сключило се небе — два месеца вече ни облак, ни капка дъждец да ороси обжарени полета, да охлади въздух. Ц. Церковски, Съч. III, 36. С тях [особените машини] четири души могат да оросят 1 000 декара на ден. Н. Фурнаджиев, МП, 63. Водите на р. Дунав чрез много помпени станции оросяват Северна България. Геогр. VII кл, 10. ● Обр. Надежди, пролет, младост — вий нищо не щадихте, / принесохте се в жъртва за милия си род; / с кръвта си благородна земята оросихте. Ив. Вазов, Съч. I, 64.
4. Спец. За кръв — достигам до най-крайните капиляри в тялото на човек или животно, като ги насищам и подхранвам. Всеки ден по артериите на болната му ръка е протичала припряно кръвта, тласкана от засиленото биене на сърцето. Тя е оросявала и най-отдалечените части на тялото му. В. Райков, ПВ, 132. оросявам се, орося се страд. Тая равнина,.., се оросява от речката Мътеница. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 83.
ОРО̀СЯВАМ СЕ несв.; орося̀ се св., непрех. 1. Покривам се с малки капчици вода, с пот или сълзи. Очите му,.., веднага се наляха и клепките му леко се оросиха. Елин Пелин, Съч. II, 18. Закашля се, очите му се наляха със сълзи, лицето му се ороси. М. Смилова, ДСВ, 183. Когато погледите на Ивайло и на другите бегълци се обърнаха към него [Момчил] кръглото му, все още пълно лице се зачерви, а челото му се ороси с капчици пот. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 96. Запалва се чист водород,.. и пламъкът се насочва към обърнатата надолу дебелостенна, суха стъклена чаша или звънец.. Отвътре съдът се оросява с капчици вода. Хим. VII кл, 1965, 52.
2. Спец. За орган, част от тялото на човек или животно — снабдявам се, насищам се и се подхранвам с кръв. Ако упражнявате редовно щъркел, никога няма да получите тлъстини в коремната си област.. Заздравява се и кръстът, оросява се и мозъкът. К, 1963, кн. 9, 40.