ОРТАКЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРТАКЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Съдружие, съдружничество. Ортаклък на разбойници не трае дълго — или се скарват, или ги подушват други разбойници и ортаклъкът се разваля. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 358. Едва сега Казакът вижда, че той [Деяна] всъщност е един некадърник, способен на обирничества и далавери под закрилата и ортаклъка на Елпезето. Г. Караславов, СИ, 126. — Стига сме правили ортаклък с бедняците, нека и ние да намажем нещо от доларите и лирите. Д. Кисьов, Щ, 31. Умря вола, развали се ортаклъка. П. Р. Славейков, БП II, 187.

— Тур. ortaklık.