ОРТАКУ̀ВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от ортакувам. Слушах ги [тримата казанджии] като си приказваха за настоящите работи на занаята си.,.., а най-често и най-вече за миналия си живот и за незабравеното си 12-годишно ортакуване. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 35.