ОРТИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРТЍТ м. Минер. Рядък минерал със смолисточерен или кафяв цвят и радиоактивни свойства, който се съдържа в пегматити или гранити, сиенити и гнайси и се употребява за получаване на лантан, лантаниди, итрий и др. под., използвани за изработване на детайли в електрониката.
— Фр. orthite от гр. |ρ2ός 'прав, правилен'.