ОРУЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРУЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; ору̀жа1, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Остар. и диал. Въоръжавам. Лордът си купил кораб, оружил
отряд и заминал да се бие редом с гърците. Д. Яръмов, БП, 145. оружавам се, оружа се страд.
ОРУЖА̀ВАМ СЕ несв.; ору̀жа се св., непрех. Остар. и диал. Въоръжавам се. Аскерът изостави много пушки, куршуми и барут, българите ги грабеха кой колкото свари и се оружаваха. Д. Яръмов, БП, 154. — Фала брайкя, наши брайкя, / .., / ние них, че да губиме, / пусат, че йим отъвнеме, / тогай, че се оружиме. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 445. Пусти турчин ми йе [дъщерята] грабна, / .. / Се оружил дур до носот. Нар. пес., СбНУ ХI, 21.