ОРУ̀ЖАМ

ОРУ̀ЖАМ, ‑аш, несв.; ору̀жа2, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. 1. Приготвям кон с такъмите му; оседлавам, натъкмявам, оружувам. Си изкара Рада девет сиви кони, / напой ги, назоби, оружи, престегна. Нар. пес., СбБрМ, 358. Па се даде Кунда кобилица, / оружа я Янко чорбаджиа, / оседла си Кунда кобилица. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 408. Иди ми конче оружай, / жа ида да ги посрещна / и назад да ги завърна. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 66.

2. Пременявам, нагласявам. Щото беше Марко Кралевичи, / он направи зелена долама / и оружи коня турска руба. Нар. пес., СбНУ III, 106. оружам се, оружа се I. Страд. от оружам. II. Възвр. от оружам във 2 знач. Стани, моме, та погледай, / как са е юнак оружал, / сичко червено чо ану. Нар. пес., ХХХIХ, 141. — Аго Смаиле, Смаиле, / стани се, аго, премени, / премени, аго, оружи. Нар. пес., СбВСт, 36.

Списък на думите по буква