ОРУЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРУ̀ЖЕ¹ ср. Диал. Оръжие; оружие¹. Милен се назад повръна, / та при шуря си отиде, / та му посака оруже. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 179. И Марку се сръце разиграло, / че е пошел без оруже бойно. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 32.

ОРУ̀ЖЕ² ср. Диал. Такъми за кон; оружие². Скъпа му е цена засакала: / гола коня петстотин алтъна, / със оруже таман седъмстотин! Нар. пес., СбНУ ХLV, 371.