ОРУЖИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРУ̀ЖИЕ¹ ср. Остар. и диал. Оръжие; оруже¹. Вала тебе, Павле, по-млад брате, / ала да се, брате, разделимо, / .. / Я че земем бащино оружие / и че земем два брата сокола. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 152. Кога Марко на цръква да пойде, / Марко пита своя стара майкя: / "Леле варе, моя мила мале! / Доде беше мой стари баща, / ка одеше на ден, на Великден / на манастир пречис да си земе, / носеше ли юначко оружие?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 33. Слезна Милош от добрата коня, / слезна Марко от кон Шареяна. / Фанаа се борба да се бора, / фанаа се у юначки руке, / фанаа се, клетва се заклеа / да немая потайно оружие. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 31.

ОРУ̀ЖИЕ² ср. Диал. Такъми за кон; сбруя, оруже². Три годин съм у ниега [Белиграда] робувал: / пръвня годин за вранога коня, / двекя годин на коня оружие, / трекя годин за убаво девойкю. Нар. пес., СбНУ Х, 47.