ОРУ̀ХО ср. Диал. Облекло; рухо. Справила се арватска девокя, / премени се у свилно орухо. Нар. пес., СбНУ Х, 82.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.