ОРФАНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРФАНА̀ ж. Диал. Слугиня; орфанка. Радка Антоне думаше: — Ази със тебе ще дода, / орфана ще са пазара /доде си, либе, изкараш [службата], / двама назад да са върнем. Нар. пес. СбВСт, 710. Ето че иде Елена / със четиресе орфани. / Едни ѝ скути държаха, / други ѝ пътя метеха. Нар. пес., СбВСтТ, 975.
— От тур. orfana 'слугиня'.