ОРЪЖЕЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЪЖЀЕН, ‑ѐйна, ‑ѐйно, мн. ‑ѐйни, прил. 1. В който се произвежда оръжие. Оръжеен завод. Оръжейна работилница.

2. Който е свързан с оръжие. След превземането на града [София] от турците (1384 или 1386) църквата е била използувана за оръжеен склад. Ст. Михайлов, БС, 180. Оръжейно производство. Оръжейни магнати.

3. Който е на оръжие, от оръжие. Оръжейна цев. Оръжейни винтове.