ОРЪЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОРЪ̀ЖЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. и диал. Въоръжен; оружен¹. Тези чифлици били оградени и укрепени с яки и високи стени и на стените по шест кулички,.. и с десет-дванайсет души оръжени турци на всяка куличка. М. Кънчев, В, 19.