ОРЪЖИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОРЪ̀ЖИЕ ср. 1. Предмет, обикн. специално изработен, предназначен да служи за нападение или за защита от нападател, като напр. нож, копие, пистолет, танк, бомба и др. Избягвайки схватката с частите на Воеводата, аскерът изостави още много оръжие и муниции. Д. Яръмов, БП, 151. И още нещо му казва този калфа: въстаниците нямали почти никакво оръжие. К. Странджев, ЖБ, 56. Особено интересна е залата с колекция от различни ловни оръжия.
2. Воен. Вид войска според използваните от нея основни бойни средства. — В какъв род оръжие си служил? — В артилерията. // Прен. Войска, армия. Повече задръжки за победилото руско оръжие не може да има. К. Странджев, ЖБ, 66.
3. Твърд, тежък или остър предмет, който може да се употреби за нападение върху някого или за защита от нападател. Огледа се наоколо, съзря един прът и реши, че е чудесно оръжие срещу подгонилите го кучета.
4. Прен. Средство за борба, при което не се използва физическа сила. Великото народно събрание се свикваше като върховно оръжие срещу чуждата намеса; но в случай на неуспех това оръжие можеше да се обърне срещу България: тогава законът можеше да погуби свободата. С. Радев, ССБ II, 353. Нямало е нужда от много приказки [с шофьора]. Направо е трябвало да прибягна към усмивката си. Все забравях, че това ми
е най-вярно оръжие. Бл. Димитрова, ПКС, 15.
◊ Хладно оръжие. Книж. Метален остър предмет (нож, кама, сабя и под.), предназначен да се нанасят прободни рани на нападател или жертва. Не употребявахме хладно оръжие, носехме само един дървен чук. П. Незнакомов, ВЖ, 44.
> Вадя оръжие. Книж. Нападам, заплашвам някого с оръжие. Вдигам / вдигна на оръжие някого. 1. Воен. Заповядвам на военна част бързо да вземе оръжието си, за да влезе в бойни действия. 2. Повеждам някого на въоръжена борба; възбунтувам. Мъката по родината го върна назад, в поробения край: да го кръстоса и пробуди, да вдигне младите на оръжие срещу тиранина. Ст. Станчев, НР, 112. Вдигам / вдигна (грабвам / грабна; хващам / хвана) оръжие<то>; хващам се / хвана се за оръжие<то>. Разг. Повеждам, започвам въоръжена борба; въставам. Човек трябва дълго да е търпял и много да е изпатил, за да вдигне оръжие. Дрънкам (раздрънквам) оръжие. Разг. Заплашвам с война. На оръжие. Разг. Възглас за подкана да се започне пряко бунт, въоръжена борба. Доста робство и тиранство, / всички на оръжие! / Който носи мъжко сърце / и българско име, / да препаше тънка сабя, / знаме да развие! СбДЧ, 188. Насочвам / насоча (обръщам / обърна) оръжието <си>. Книж. Започвам борба срещу някого. Слагам / сложа оръжие<то>. Разг. 1. Във война или въоръжена борба — преставам да воювам, да се бия; капитулирам. 2. При спортна игра — прекратявам играта, признавам се за победен. 3. При спор, дискусия и под. — отказвам се да споря повече.
— Друга (остар. и диал.) форма: ору̀жие.