ОСА̀

ОСА̀ ж. 1. Хищно ципокрило насекомо, подобно на пчела, но по-едро от нея, чието ужилване е силно болезнено. Мухите събор събрали / и са кадии турнали, / сеймени бяха осите, / субаши бяха пчелите, / теляли бяха бръмбари. Христом. ВВ II, 246.

Прен. Разг. За много зъл, заядлив човек. Каквото и да му кажеш, все ще избухне. Голяма оса е.

2. Само мн. Зоол. Семейство хищни ципокрили насекоми, които повреждат плодовете, а някои видове унищожават пчелите. Vespidae.

◊ Бягахме от оси, налетяхме на змии. Диал. Ирон. Сполетя ни по-голямо зло. Зъл (лют) като оса. Разг. Силно разгневен или гневлив по природа човек. Те [жените] са мили и добри, докато си мил и добър с тях. И стават зли като оси, щом ги настъпиш дори и по малкия пръст. П. Вежинов, НБК, 279-280. След няколко дни в село се втурнаха военни. Бяха люти като оси, арестуваха кмет Цику. Г. Алексиев, ДЦ, 79. Идвам / дойда (налитам/налетя) като оси на мед. Разг. Прииждам в голямо количество и в надпревара, с голямо желание или настървено. А̀ кажа, че свалям цените, а като оси на мед идат само от мене да купуват. Настръхнал съм като оса. Разг. Настроен съм враждебно, неприязнено. Ужилила ме оса <под езика>; ухапала ме оса за езика. Диал. Понапил съм се и мъчно говоря; пелтеча, фъфля. Яхнал е на оса. Диал. Много е зъл, говори зли, лоши думи.

Списък на думите по буква