ОСАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСА̀ЖДАМ СЕ¹, ‑аш се, несв.; осадя̀ се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Диал. Получавам болки и схващания в кръста от вдигане на тежко, простуда, изкривявания; сецвам се. — Не се вижда, болен ли е, здрав ли е? — Нищо не му е,.. Осадил се нещо, кръста го боли. Ст. Илчев, РРОДД, 317.

ОСА̀ЖДАМ СЕ², ‑аш се, несв.; осадя̀ се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Книж. Утаявам се. По улицата профучаваше автомобил и вдигаше прахуляк, който след това бавно се осаждаше по корнизите на прозорците. П. Велков, СДН, 234.

— От рус. осаждаться.