ОСАКАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСАКАТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от осакатя като прил. 1. Който е сакат, който е с физическо увреждане на крайник. Осакатеният човек ходеше с патерица.

2. Прен. Който е непълен, повреден, без някаква съществена част от своята форма или същина. Осакатена статия. △ Осакатен образ на герой.