ОСАКАТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСАКАТЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; осакатя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някого или нещо да стане сакат, сакато, да осакатее. Като махна Марко Кралевичи, / отсече му тая десна ръка, / .. / — Бог те убил, Марко Кралевичи, / та защо ме саде осакати? Нар. пес., СбНУ ХLIII, 55. Мразовете разцепваха буките, прекършваха клоните им и ги осакатяваха. Д. Фучеджиев, Р, 223.

2. Прен. Правя някого непълноценен, негоден. — Да криеш от нея [дъщеря си] например недоразуменията вкъщи,.., значи да я осакатиш. Б. Болгар, ОП, 35. // Нанасям повреда, развалям, разрушавам нещо. Прекараха лифта през най-красивата част на склона и осакатиха лицето на планината. осакатявам се, осакатя се страд. и възвр. — Човек не бива да се осакатява, за да се пригоди към чужда мярка. — Нито да иска същото от другите. Б. Балабанов, Избр. п., 192.

ОСАКАТЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; осакатѐя, ‑ѐеш, мин. св. осакатя̀х, прич. мин. св. деят. осакатя̀л, ‑а, ‑о, мн. осакатѐли, св., непрех. Ставам сакат. Си лежаа [от сипаница] и станаа, / мома Неда не станува. / Ослепела с двете очи, / осакатела с двете раце. Нар. пес., СбНУ ХLV, 354.