ОСАТАНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; осатаня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Диал. Прелъстявам, омайвам, очаровам някого непреодолимо, много силно, обикн. чрез измама, магия, нечиста сила. осатанявам се, осатаня се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.