ОСВЕТЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСВЕТЀНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на осветен1. По пладне, при най-голяма осветеност, йонизацията е най-силна, а в началото и в края на деня става по-слаба. И. Пандев, ТЙ (превод), 52. Общо за страната осветеността на промишлените предприятия по работните места е средно около 5% спрямо изискванията на осветителните норми! З, 1969, кн. 1, 14. Осветеността на крайните квартали е много слаба.
2. Физ. Отношението между светлинния поток и площта на осветената от него повърхност. Когато осветлението е слабо — 2 до 30 лукса — телата се открояват ахроматично (безцветно) и безразмерно; от около 130 лукса осветеност почва цветовото различаване и пространственото виждане. З, 1969, кн. 1, 14. Единицата за измерване на осветеност се нарича лукс.