ОСВЕТЛЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд от осветля като прил. Остар. Осветен1. По девет часът големият ярко осветлен салон беше пълен с отборен свят. Ив. Вазов, Съч. Х, 105.