ОСВЕТЛИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВЕТЛЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. 1. Осветител. На червената писта пред главната трибуна са издигнати дървени подиуми, върху които са поставени тъмносините тепихи.. Осветлителите монтират прожектори над тепихите. ВН, 1958, бр. 2126, 2. Лабораторна работа № 6. Изследване явлението отражение на светлината от плоско огледало. Необходими уреди и материали: 1. За светлинен източник — осветлител, вземаме електрична лампичка от 2,5 волта или обикновена свещ. Физ. VII кл, 91.

2. Рядко. Лице, което пояснява, разяснява нещо, прави нещо да стане ясно, разбираемо. Социалдемократическата партия се явява в своята роля на осветлител и организатор още при първите прояви на работническото движение. Г. Георгиев, Избр. пр, 489.