ОСВЕТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСВЕТЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; осветя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прех. 1. Правя да има някъде светлина, да бъде светло. По небето,.., остро проблясваха светкавици, за миг осветяваха цялата околност с ярка светлина. М. Марчевски, П, 243. Обхванати от пламъците, лозовите пръчки лумват, буен огън се издига в огнището и осветява цялата стая. П. Тодоров, Събр. пр II, 229. Не се преминаха ни десет минути, ето ти и слънцето се подаде над планината — червено, огнено, и освети с безбройните си огнени лъчи най-напред височините, а после и низините с всичката им майска великолепна премяна. Ц. Гинчев, ГК, 251. Не искаше да се бави и като освети стаята още веднъж с джобното си фенерче, подхвана Николай под мишниците и го помъкна навън. Ив. Мартинов, СНУ, 193.
2. Прен. Изпълвам с просветление, яснота, прозрение някого, нещо. Бързо досещане освети съзнанието на стареца. Двамата полицаи непрекъснато повтаряха за тримата парашутисти, а за четвъртия,.., никой не беше споменал. Значи, те го лъжат, те не са хванали никого. Д. Ангелов, ЖС, 165. Гениално хрумване, като всички гениални хрумвания, освети съзнанието му за миг като мълния. Г. Караславов, Избр. съч. II, 228.
3. Прен. Правя нещо да стане ясно, изяснявам, разяснявам чрез допълнителни факти, информация; осветлявам. Писмото, макар че имаше шеговит край, така просто и смислено осветяваше положението! Ив. Вазов, Съч. VIII, 104.
4. Съобщавам данни, сведения на някого за нещо; информирам, осведомявам. Д-р Чипиловски: Аз го виждах в София, на улицата, има три седмици. За Христофорова говоря. Ти вървеше с него, не вярвам да сте приятели. Трябва да си... да си осветил госпожицата; искам да кажа — трябва да си го описал, какъв човек е. П. К. Яворов, Съч. III 1924, 18.
5. Разг. Пропускам много повече от необходимата светлина през блендата на снимачен апарат и увреждам филмовата лента; преекспонирам. Съвременните фотоапарати регулират автоматично светлината към лентата и не можеш да я осветиш. осветявам се, осветя се страд.
ОСВЕТЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; осветя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прех. Освещавам1. Когато патриархът осветил черквата, донесъл венец и багреница и венчал Асен на българския престол. Н. Хайтов, ИОО, 21. Мнозина се връщаха от водосвета край Чалъковата воденица, където четирите градски попа тържествено осветиха въстаническите знамена. П. Стъпов, ЖСН, 245-246. осветявам се, осветя се страд.