ОСВЕЩА̀ВАНЕ

ОСВЕЩА̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от освещавам1 и от освещавам се. На 27 декември 537 година стана тържествено освещаване на храма ["Света София"]. А. Каралийчев, С, 43. Новото училище било завършено през 1848 г. При освещаването освен целия Калофер присъствували гости и от Карлово, Сопот, Казанлък, Пловдив. Учител Ботьо държал пламенна реч. Н. Ферманджиев, РХ, 183.

ОСВЕЩА̀ВАНЕ

ОСВЕЩА̀ВАНЕ2, мн. ‑ия, ср. Остар. Осветяване1, осветляване.

Списък на думите по буква