ОСВЕЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВЕЩЀНИЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. 1. Осветление. Луната осветляваше отнякъде бледаво околните стръмнини; скалите на Еленин връх и Копните добиваха призрачност под това мътно освещение. Ив. Вазов, Съч. ХV, 50. Когато отидеш зад кулисите, виждаш друг свят. Разни декорации, машини, отделни стаи за всяка актри‑

са и актери, разни електрически освещения, въжета, железа и всичко в порядък и на мястото си. Ст. Грудев, АБ, 27. Прозорците на тие жилища [от лед и сняг] са правят от замързнала вода, а за нощно освещение са употреблява тюленен лой. Знан., 1875, бр. 17, 262.

2. Осветляване, осветяване¹; освещаване². И мене ми се ще да вярвам, че освещението и коментирането на някои факти из скитанията на бай Ганя по Европа са освещения и коментарии, подловени от думите и тона на бащините разкази. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 117. Тая легенда е пак имала отношение към народните нрави: тя дава освещение на обичая, с който са укреплява братството. СбС, 1875, кн. I, 99.

ОСВЕЩЀНИЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. Освещаване¹. На гостие мога Ви до къде Петровден или през юлия, на 9 мая ида в Карлово за освещение церквата. АНГ I, 373. На 7 октомврия, изтеклата година, съплеменния нам хърватски народ би честит да види отколе ожиданото освещение на един свой народен университет. Ч, 1875, бр. 3, 133.