ОСВИРЕПЯ̀ВАМ

ОСВИРЕПЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; освирепѐя, ‑ѐеш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. освирепя̀л, ‑а, ‑о, мн. освирепѐли, св., непрех. Ставам свиреп, разгневявам се много силно, разярявам се. — За лекарската етика не ми говорете! — Как да не ти говорим! Как, кажи ми! — пак започна да освирепява главният. — Да не ѝ говорим на нея за основното в хуманната медицина! Ч. Шинов, БС, 62. Горе от скелите, увиснал на някоя греда, ти четеше, където наслуки отвориш. Освирепях. Ти видя, че мога да падна, и побяг‑

на обратно към нашия таван. Бл. Димитрова, О, 105.

ОСВИРЕПЯ̀ВАМ

ОСВИРЕПЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; освирепя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Разгневявам, ядосвам, дразня някого много силно; вбесявам. Караибрахим беше разбрал, че бездействието на конака дразни и освирепява хората му. А. Дончев, ВР, 253. Постъпката на Кудай Берди освирепи Мангъш. Пияният и зъл татарин изтича към Кузман и го шибна през протегнатите ръце, а Кудай Берди блъсна в гърдите така, че старецът падна гърбом. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 65. освирепявам се, освирепя се страд.

ОСВИРЕПЯ̀ВАМ СЕ несв.; освирепя̀ се св., непрех. Остар. Освирепявам1; вбесявам се, разярявам се. Диваците като видяха, че този гръм нищо не им направи повече ся освирепиха и на гърмежа ся отговориха с екливи викове. П. Кисимов, ОА I (превод), 142.

Списък на думите по буква