ОСВЍРКВАМ

ОСВЍРКВАМ, ‑аш, несв.; освѝркам, ‑аш, св., прех. Изразявам крайно неодобрение, недоволство, протест по отношение на някого или нещо, като свиря с уста или пищялка. Самият мач започна скучно.. Публиката започна да освирква рефера, защото уж имало засада. А. Наковски, БС, 80. Сказката ме измъчи, по-добре да бях си легнала... Знаеш ли, че освиркаха професора? Зададоха му въпроси, той не пожела да отговори и от балкона започнаха да свирят и да тропат. Горкият човек! Ем. Станев, ИК I и II, 38. — Мога да посоча свидетели, че вечерта срещу втори септември въобще не съм виждал Виолета. Колкото и да ми е тежко, трябва да призная, че същата вечер бях на литературно четене и публиката ме освирка. Й. Попов, БНО, 125. освирквам се, освиркам се страд. Да се купят тайно стражарски свирки и да се освирка князът, когато отива към театъра. М. Кремен, РЯ, 65.

Списък на думите по буква