ОСВИРКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСВЍРКВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от освирквам и от освирквам се. И ти да си на негово [на главния редактор] място и тебе ще те втресе. То не е шега работа. На другия ден оная паплач от сътрудници, на които статиите и дописките са били хвърлени в коша, като го подхваща — бре, апострофи, бре, освирквания, бре, викове долу! — докато го бламирали, без да може да си прочете отчета. Чудомир, Избр. пр, 284. — Позор! — Фиут! — Уу! Уу! Конете дигнаха прах в дъното на мегдана и завиха в страничната уличка. Шумът на освиркването секна. Г. Караславов, СИ, 288.