ОСВОБОДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСВОБОДЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от освободя като прил. 1. Който е свободен, независим, който е възвърнал свободата си. Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 104. Мечтата на Филип Тотю да види освободеното си отечество най-после се сбъднала. Н. Ферманджиев, РХ, 78. // Който е пуснат на свобода. Освободен арестант. Освободени затворници.
2. За длъжност — който е свободен, вакантен. Имате ли свободно място? Трябва ли ни инструктор? Е, защо пък да не искаме да назначим теб?... Всички те познават, обичат, уважават и искат напълно естествено ти да заемеш освободената длъжност. В. Райков, ПВ, 96. Освободено място за оператор.
3. За място, пространство — който е празен, незает; свободен. Съседът му отляво излазя да пуши и на освободеното място поручикът кани вежливо девойката да седне. Ив. Вазов, Съч. ХI, 76.
4. Прен. Който е със свободно мислене, поведение, който не е подчинен на еснафски разбирания. Освободен дух. Освободена мисъл. Творчески освободен.
5. Хим. За химическа частица — който е в чист вид, отделен от някакво съединение, вещество и под.; свободен. При загряването на алдехиди с амонячен разтвор от Ag2O последният се редуцира и освободеното сребро се полепва по стените на съда във вид на сребърно огледало. Хим. VII кл 1950, 120. Освободен радикал.