ОСВОБОДЍТЕЛ

ОСВОБОДЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. 1. Човек, който възвръща свободата, независимостта на друг човек, народ или държава. Областите заизпращаха изявления на радост и преданост към новия цар, освободител на отечеството. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 196. Мисълта, че тия млади хора един ден ще се върнат в България като освободители, го блазнеше. Ст. Дичев, ЗС I, 146. Тук [в гр. Плевен] още са живи и вечно ще се помнят геройските подвизи на нашите освободители. Ст. Михайлов, БС, 132. Ликувай, радвай се на подвизи и слава, / освободителю на своя роден край! К. Христов, ПП I, 66. Моисей.. напусна службата на египетския цар,.. Той стана освободител на еврейския народ. ИЗ 1877, 126. // Народ, който осъществява същата роля.

2. Човек, който освобождава някого от някъде или му помага да излезе от затруднено положение. Два часа пред това, още в тъмнина, нашите освободители са вече вън от града свободни под баиря. Ил. Блъсков, ИС, 71. Пиленца, извика / с лирическа възторженост и нежност / ученика, / .. / Аз ви освобождавам, / .. / Такъв освободител бе хлапето смело! Ст. Михайловски, СБ, 102.

◊ Цар Освободител. Истор. Прозвище, дадено от руснаците след 1861 г. на императора им Александър II, а от българите — след 1878 г., когато Русия спечелва войната с Турция и възвръща независимостта на българската държава след близо 500 г. под османско владичество. Премина площада и без да погледне ни Народното събрание от едната страна, ни паметника на Царя Освободителя от другата, изчезна в далечните алеи. Й. Йовков, Разк. III, 92. Нека запее бронзовият кон на Цар Освободител. Хр. Смирненски, Съч. III, 215.

Списък на думите по буква