ОСВОБОЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСВОБОЖДА̀ВАМ, ‑аш, несв.; освободя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, прех. 1. Възвръщам политическата, социалната или териториалната независимост на държава, народ, възстановявам правото на самоуправление. — Събке, кажи ми сега, кой цар освободи българите от гръцко робство? Ив. Вазов, Съч. ХХII, 71. Наближаваме Козлодуй. Ботев и неговата чета целунаха благоговейно като майчина длан този бряг и тръгнаха да се бият срещу турците, да освобождават България. Н. Стефанова, РП, 14. Тия хора, които се биха, за да освобождават, сами влизаха тука като роби. Й. Йовков, Разк. III, 153.
2. Пускам на свобода някого, който е бил арестуван, затворен или пленен. — Аз излежах затвора си и преди два месеца ме освободиха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 112. Аянинът, който познавал добре Тихо, в края на краищата го освободил от затвора. Н. Ферманджиев, РХ, 262. — Осъждат те на определен срок. .. За добро държане, за съвестна работа освобождават предсрочно. Ив. Остриков, СБ, 28. Полицията арестува антикваря Бърлет, но веднага след това го освобождава, поради липса на улики. Св. Минков, ДА, 67. На 1 февруарий Узунов заповяда да се сформира четата, която ще задържи тренът и освободи Левски. М. Кънчев, В, 305. При следствието Иван и Димо си признали всичко, както си било, показанията им съвпаднали с показанията на Диню и работата се свършила. Нямало какво да се прави, освободили ги. Г. Караславов, Тат., 185.
3. Получавам срещу документ вещи, багаж, колет и под. от място за временно съхранение или държани като залог и под. Като се настаних в удобната приземна стая, отскочих да освободя багажа си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 230. — Докато бях без работа, за да има с какво да живея, заложих едно кръстче и един медальон.. — Защо не ги освободиш?.. — С това, което получавам, едва преживявам. Д. Спространов, С, 154-155. Николчо ни прати хабер от К., че ние трябва най-късно утре да доплатим пушките, и тозчас да ги приберем и донесем тука... — Трябва да освободим по-скоро пушките и да ги скрием тука през нощта... Колко лири трябват още? — каза Огнянов. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 46. // Разш. Взимам обратно нещо свое, което е задържано поради нарушаване на закон, правила. Конете,.., са били пленени от войника, като пасешком, несъзнателно са минали границата и навлезли в българска територия, без да имат паспорт. Стопаните им са дошли да ги освободят. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 71-72. Нощес се домъкнах в града с една кола дърва, хванаха ме горските още до казармата, взеха ми дървата и ме накараха да ги стоваря в лесничейството. Сега, ти баща, ти майка, например, ама спаси ме и ми освободи дръвцата. Чудомир, Избр. пр, 275.
4. Правя нещо свободно (да не е притиснато, вързано, стегнато и под.), така че да има възможност да се движи, разположи без ограничения, пречки, задръжки. Тръгнаха и тъй като трябваше да се хранят, Слав видя как Главинеца метна карабината на рамо, за да освободи ръцете си. Д. Фучеджиев, Р, 91. Разкопчаха палтото му, жилетката, ризата, скъсаха от кръста му някаква прогнила връв, с която нещастникът е стягал панталона си вместо с ремък, освободиха напълно тялото му. Д. Калфов, Избр. разк., 130. — Стани, Сивушке, стани! — освободи я от ярема Боне и почна да я вдига за рогата. Елин Пелин, Съч. I, 151. Кючук Али освобождаваше две дупки от поясока си и разкопчаваше куртката си, за да отвори свободен пропуск за баницата. Д. Калфов, Избр. разк., 237. Момичетата дошли тъкмо навреме; те го хванали и се помъчили да освободят брадата му от връвта, ала напразно: брадата и връвта се били яко заплели. А. Разцветников, СН (превод), 39. Ако махалото мине към В.. ще освободи зъба и колелото ще начне да ся върти. И. Гюзелев, РФ, 58. Данко сви вдясно, забравил да освободи газта, и колата полетя по инерция, без да му се подчинява повече. Кр. Кръстев, К, 260.
5. Разрешавам или нареждам някой да напусне работата, длъжността си. — Ще те освободи ли началството?" — попита го старият добряк. — Правих опит — призна Спасов, — но не ме освободиха. М. Марчевски, П, 140. — Сега Нонка ни е нужна най-много, не можем да я освободим. По-нататък ще помислим за тая работа. И. Петров, НЛ, 136. — Нали си спомняте...стана дума за мястото на Аспарух Беглишки...Освободихте ли го или още не? Това само исках да знам. К. Калчев, СТ, 245. Радвам се, че изпълних дълга си, и моля да ме освободите от длъжност, понеже съм вече уморен. Д. Кисьов, Щ, 483. — Шефе, освобождаваш ли ме? — Освобождавам те при условие, че след пенсионирането си ще идваш известно време да въвеждаш новия в работата.
6. Давам възможност на някого да облекчи труда си, като поемам част от работата. Децата се възхитиха шумно на техниката, която ги освобождаваше от работа. П. Бобев, ЗП, 77. Конструираха оригинален "манипулатор за коване", който освобождава ковачите от тежки операции.
7. Давам възможност или разрешавам някой да не изпълни определени задължения, договорености. — А батю ти освободиха ли от военната служба? — Полковият обещал, че ще го освободи, понеже баща ни умрял. Ив. Вазов, Съч. IХ, 207. Здравей, скъпа Мими, получих писмото ти и веднага ти дължа извинение за това, че не можах да дойда при теб,.. струва ми се, че нямаше да бъде тактично моето идване. Все пак съм освободен от бригада, а това вероятно ще се зловиди някому. Й. Попов, СЛ, 156. Значението на онова, за което имам пред очи да говоря ме освобождава от задължение към тая област и нейните дейци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 29. // Разрешавам на някого, който е на мое разположение, подчинен ми е да се оттегли, да си отиде. На другия ден сутринта Батенберг го прие веднага след закуската. Найден очакваше, че той ще вземе доклада и ще го освободи. В. Геновска, СГ, 40. Виждах, че Калин е нетърпелив .. и затова веднага след вечерята го освободих. Й. Йовков, Разк. II, 50. Щом се появи гост, аз ще ви освободя. Ив. Вазов, Съч. IХ, 66. — Леля Любка е приготвила масата и навярно се ядосва, че не я освобождаваме да си легне. Д. Кисьов, Щ, 52.
8. Напускам някого, някакво място, обикн. защото съм разбрал, че съм нежелан или съм се задържал повече от необходимото, от приетото. Аз отивам с радост в манастирската килия и те освобождавам от мене си. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 165. Генералът често се задъхваше от астмата си и много рано освобождаваше компанията от присъствието си. М. Грубешлиева, ПП, 224. Накрай, като се свършиха цигарите ни, господин Вергил Димов почна с видимо неудоволствие да отговаря на задаваните му въпроси и ние, за да не отегчаваме най-големия държавник на Балканския полуостров — взехме си сбогом и го освободихме. Хр. Радевски, Избр. пр III, 205.
9. В съчет. с място, длъжност, работа. Напускам някаква длъжност, работа, преставам да работя някъде, да заемам някакво място, някаква длъжност длъжност. Ако се получи някоя сцена? На тях няма да им сторят нищо — я ги лишат от участие в един-два мача, я не, пък на мен — хоп, благоволи да освободиш мястото! Др. Асенов, СВ, 62-63.
10. Правя дадено пространство, използвано от някого с някаква цел, да стане незаето, свободно; опразвам. В този трагичен момент двамата инспектори от София дойдоха да предупредят хотелиера, че си заминават с първия влак и освобождават стаята. Тарас, СбСт, 1957, 209. Посред възобновените препирни, прекъснати от появата на Васил, командирът на отряда Райков побутна военния съветник Харбов и съветникът освободи един пън до себе си на младия пратеник. Д. Вълев, З, 238. Той [подземният трамвай] ще освобождава центъра на града от голямото натоварване с превозни средства и пътници. ОФ, 1959, бр. 4604, 3. Освободих ви маса в сепарето.
11. Правя някой да има свободно време, да не е зает с определени задължения. Освобождавам те да се готвиш за изпита. △ Освобождавам те от грижи само и само да пишеш.
12. Прен. Избавям, отървавам някого от нещо тягостно, неприятно. Писарската длъжност ме освободи от долните занятия. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 12. Помисли най-напред да прекъсне вече тоя разговор и да си прибере листа, като освободи другаря си от тая неприятна покана. Т. Влайков, РП I, 154. Надеждата, че брат му Иван може да оздравее, като че ли го освободи от страшния кошмар на престъплението. Елин Пелин, Съч. III, 165. Той ще бъде ваш освободител — ще ви освободи от сами вас, от вашето смущение и предразсъдъци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 9.
13. Прен. В съчет. със същ. като душа, мисъл и под. Създавам условия, давам възможност, правя да се премахнат задръжки, ограничения в мисленето или поведението на някого; отпускам. При всеки нов отговор, човекът освобождаваше повече душата си и гласът му се засилваше. Елин Пелин, Съч. IV, 39. Тук и там се клатушкаха и размахваха ръце неколцина пияни мъже.., какви ли не думи се чуваха в общата весела глъчка, всеки бе освободил развеселеното си сърце и още повече бе развързал езика си. Д. Талев, ЖС, 308. — Гълтай, да те вземат дяволите. А когато ти е много тежко, изпивай по три чаши сливовица, това осво‑
бождава съзнанието. Ем. Манов, БГ, 9. // Правя някого свободен от задръжки, ограничения в мисленето или поведението. Всяка твоя клетка се мобилизира пред тоя [на приятеля на любимия] поглед. Той те освобождава от скованост. Бл. Димитрова, ПКС, 129.
14. Юрид. Чрез съдебна процедура и под. — отменям действието на закон, разпоредба и правя някой да бъде освободен от тях, да не им бъде подвластен. Бащата обаче се намесва: като депутат от болшинството в Нароодното събрание той предлага и прокарва закона за амнистията по дуранкулашките събития и освобождава от отговорност сина си. М. Кремен, РЯ, 93. Свидетелите ся турят да ся закълнат по обряда на вероизповеданието си, освен ако и двете страни .. освободят свидетеля от клятва. ВП, 28. Съдниците го освободили от обвинението и с триумф го завели в къщата му. Н. Михайловски, РВИ (превод), 130. Султан Сюлейман I (1521-1568 г.) го дал [село Арбанаси] за вечно владение на зетя си Рустем паша и го освободил от плащане на данъци. Ст. Михайлов, БС, 115. Свидетелят обаче има право.. да представи оправданията си пред съда, който може да го освободи от глобата, ако припознае оправданието за уважително. ВП, 27. Той бил необикновено кротък със сичките си поданици и ги освободил за три години от сякаква дан и от походи. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 135. Републиканските народни представители, като видяха, че няма доволно оръжия за народа, поискаха от новото министерство да освободи правянието на военните оръжия, за да почнат и фабрикантите на ловските оръжия да правят нужните за войната пушки. Лет., 1871, 221.
15. Хим. За вещество — отделям определени съединения, елементи при участие в химична реакция. През време на неутрализирането натриевият бикарбонат освобождава СО2, който при излитането си механично увлича със себе си летливите миризми в сметаната. Н. Димов и др., ТМ, 27. Свойството на алуминиевия карбонат да освобождава въглероден двуокис се използува за производството на специални пожарогасители. Хим. V кл, 34. освобождавам се, освободя се страд. освобождавам си, освободя си. Възвр. от освобождавам в 9 знач. Освободих си място до прозореца в купето.
ОСВОБОЖДА̀ВАМ СЕ несв.; освободя̀ се св., непрех. 1. Възвръщам свободата, независимостта си, обикн. с борба. — Сега има държави: Сърбия, Гърция,.. — Работата е — продължи Васил, — че тия народи са се освободили от турците. Разбирате ли? Паднали са под робство заедно с нас, а са се освободили.. и ей че вече са свободни! Ст. Дичев, ЗС I, 357. Но тогава, думам си, беше робство, а сега — свобода. Тогава един през други гледахме, как да се освободим, имаше защо да се бърза. Ст. Чилингиров, ХНН, 52. Г-н Генадиев, да даде Господ да се освободи Македония, па да се видим с тебе там, да пием по едно кафе в Солун на Атмегдан и в Битоля под тополите! Й. Йовков, ПГ, 45. Така, с пушки, и с битки, и с кръв се освобождава Румелия... Нали искаме съединение? Ив. Вазов, Съч. ХХV, 189.
2. Излизам или избягвам от арест, затвор. И досега не е изяснено как точно се е освободил [Раковски]. Н. Ферманджиев, РХ, 27.
3. Успявам да се отделя от нещо или някого, който ме задържа, успявам да избягам. Докторът разбра критическото си положение, и че напразно ще иска да се освободи с бяг от разлютените селяни. Ив. Вазов, Съч. ХII, 19. Стоян стана от дръвника. Майка му се опита да го задържи, но той я повлече като овца. Освободи се от ръцете ѝ, влезе сред стадото и го изплаши. К. Петканов, СВ, 42. Горан: (Хваща я през кръст и я понася като дете). Севдана: (Мъчи се да се освободи). Ц. Церковски, ТЗ, 145.
4. Премахвам, свалям, отстранявам нещо, което не дава свобода, простор на движенията ми. Ето един смелчак, освобождава се от облеклото си и плахо нагазва в струите на Ерма. Ал. Константинов, Съч. I, 102. Мрачни и оскърбени в оня момент, когато навличаха женските дрехи, сега те [четниците] не бързаха да се освободят от тях. Д. Фучеджиев, Р, 183. Мотиката сама я [Стояна] затегли, сама я вдигна и спусна, сама се освободи от лепкавата пръст. В. Попов, Избр. пр, 42. Освобождавам се от скафандъра и ми олеква.
5. Отстранявам някого, нещо, които не са ми приятни или нужни. Той изгледа злобно учителя, сякаш едва сега забеляза, че не е желан и че бързат да се освободят от присъствието му. Ем. Станев, ИК I и II, 402. Метохът, най-после, се освободи от неприятните гости. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 156. Освободих се от излишния багаж. △ Освободих се от досадните бъбривци.
6. Успявам да преустановя, прекъсна или да свърша работата си, това, с което се занимавам в момента. При него, както обикновено, имаше посетители. Нямаше изгледи скоро да се освободи. Ст. Поптонев, НСС, 218. — Искам прегледа и всичко около колата да направи Свилен.. — Имате късмет — .. Свилен току-що се освободи. Цв. Чалъков, ЗИК, 39. Щом се освободи от работа, Бенко отиде да се посъветва с мистър Де ла Падуа. Разправи му какво се бе случило из пътя. Ал. Бабек, МЕ, 190.
7. За длъжност, щатно място, служба — ставам незает; овакантявам се. При нас, вярно, се освободи една длъжност, но за нея се иска специалност, това е помощник-началник планов отдел. СбСт, 85. Но сега вече не съм на същото място.. Подир туй някой
ден виж, че се освободи място за касиер и шефът рече: "Чакайте, тоя Жан, Малкия, не е лошо момче, да видим бива ли го за тази работа. Б. Райнов, ДВ, 138.
8. Успявам да избегна от нещо неприятно (задължения, договорености и под.). По тоя начин те би могли да се освободят от ноктите на съсипателното лихварство. Т. Влайков, Съч. III, 319. Той вървеше бързо,.., мъчеше се да избегне всяка среща, която би го забавила. Но,.., зле беше му провървяло: тъкмо се освобождаваше от една, налетяваше на друга. Й. Йовков, Ж 1945, 247. — Бих могъл лесно да се освободя. Военният министър ми е близък от ученически години. М. Грубешлиева, ПП, 154.
9. За пространство, помещение — ставам незает, празен; опразвам се. Ще се освободят места и във вагоните ще стане по-широко, по-удобно, дори по-прохладно. Ив. Мартинов, М, 56. Вратата на училището беше затворена и пред нея се навъртаха няколко кокошки. .. Беше доста късно след обяд,.., късият зимен ден вървеше към своя край, та кокошките чакаха да се освободи жилището им, за да се приберат за през нощта. Д. Талев, ЖС, 149.
10. Простонар. За бременна жена или женско животно — раждам. — Чичо Продане, болярката се освободи и доби, доби близнета, момчета. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 231. Зимата наближаваше към своя край, а наближаваше време и за Дона да се освободи от своето благословено майчинско бреме. Д. Талев, И, 454. Рогуша се освободи и ни зарадва с две пъстри агънца.
11. Успявам да отхвърля или подтисна, прикрия нещо (мисли, чувства). Все пак старата не можеше да се освободи от мислъта, че главно тя бе причината за нещастния брак на дъщеря си. Д. Калфов, Избр. разк., 102. Загърната в палтото си, Милена гледаше почти в забрава мъглявата светлина и не можеше да се освободи от нахлуващите в сърцето ѝ спомени. К. Калчев, ЖП, 89. Ще иде и тя [Ния] у тях, ще отива всеки ден, ще го [Лазар] дири, ще го среща — сега ѝ беше по-лесно, щом се освободи от страха си пред стария. Д. Талев, ЖС, 351. Боянов се освободи от всяко стеснение и, обхванат от същинска треска, говореше непрекъснато. Й. Йовков, ПК, 120. Той погали брадясалата буза на Васила, усмихна се и без да се освободи от вълнението, което очите на младежа събудиха у него, отмина нататък. Ст. Дичев, ЗС I, 214. Мъчех се да се освободя от ревността с разумни доводи. Бл. Димитрова, ПКС, 147.
12. Спец. Отделям се от цялото. При някои химически реакции се освобождават определени газове и топлинна енергия.