ОСЕДЛАВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЕДЛА̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от оседлавам и от оседлавам се. Дойчин привърши оседлаването, но не бързаше да тръгне на път. К. Петканов, ЗлЗ, 226. Уроците по езда продължиха и в следващите дни,.. Лени намираше Бойкова .. и делово разговаряше върху обездката и оседлаването, като употребяваше сполучливо новонаучените названия на конския такъм. О. Василев, Т, 129.