ОСЕЗАЕМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЕЗА̀ЕМ, ‑а, ‑о, мн. — и, прил. 1. Който може да бъде възприет чрез осезанието. Лек, едва осезаем топъл вятър вееше над смълчания още град. Х. Русев, ПС, 6. Млади засмени хора, мъже и жени, пълнеха тротоарите. И в американските градове имаше движение, може би много по-голямо отколкото тук, но там не се чувствуваше тази радостна възбуда,.., не се усещаще този просто осезаем лъх на здраве, младост и чистота. П. Незнакомов, ХР, 166-167.

2. Прен. Който се възприема ясно, лесно се забелязва, може да се почувства. Образите в поезията на Вапцаров са осезаеми, реални.