ОСЕЗАЕМО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЕЗА̀ЕМО. Нареч. от осезаем. Мъглата чезнеше съвсем осезаемо към отсрещните брегове. Сл. Чернишев, ЛО, 16. С изненадана усмивка, в която осезаемо се долавяше силна самоирония, той погледна моряка, съобщил за неговото пристигане, и кимна с непохватна театралност. Евг. Кузманов, ЧДБ, 14.