ОСЕЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОСЀЙВАМ, ‑аш, несв.; осѐя, ‑ѐеш, мин. св. ося̀х и осѐях, прич. мин. св. деят. ося̀л,

‑а, ‑о, мн. осѐли и осѐял, прич. мин. страд. ося̀н, ‑а, ‑о, мн. осѐни, осѐян и ося̀т, ‑а, ‑о, мн. осѐти, св., прех. Покривам, посипвам нещо, някаква повърхност с множество (обикн. дребни) неща; осявам. Въстаниците стреляха прави и настъпваха бързо, те минаваха между турски трупове, с които беше осеяна цялата поляна. Д. Талев. То [пристанището] беше осеяно с потънали параходи, чиито корпуси се показваха над водата. Г. Белев. Тъмно е и полето се затваря около нас в черен кръг, над който свети небето, осеяно със звезди. Й. Йовков. Целият двор е осят с плява. осейвам се, осея се страд.

ОСЀЙВАМ СЕ несв.; осѐя се св., непрех. Покривам се, посипвам се с множество (обикн. дребни) неща.