ОСЕЛЯНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОСЕЛЯНЀН
ОСЕЛЯНЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от оселеня като прил. Рядко. Който е станал селянин. Бай Цанко, клисурец родом, но отдавна заселен и оселянен в това село, беше простодушен, с весел нрав. Ив. Вазов,