О̀СЕН

О̀СЕН м. Диал. Дърво ясен. Двата бряга на Тополница... са покрити със зъбести скали до едно място, а нагоре се захваща дребна горица, осен, дренак, и дребен габър. З. Стоянов.

О̀СЕН

О̀СЕН, о̀сна, о̀сно, мн. о̀сни, прил. Техн. Осов, осев. Осен (аксиален) момент.

Списък на думите по буква